16 may 2018, 22:44

*

905 2 0

Обичай ме, когато сме сами,

телевизора е пуснат,

а пък твоите очи

все намират мойте пусти.

Когато сме сред хора,

не помисляй да ме пуснеш -

тълпата ще ме сграбчи

преди да ме целунеш.

Стой до мен, че във война сме,

разстоянието води.

Ако пламъкът угасне,

ще съм сляпа за любов и

нищо няма да е ясно.

Обичай ме, когато съм отчаяна.

Говоря против нас, но

съм от гняв така замаяна.

 

Безпомощно

плача от нерви и викам,

а ти ме прегръщаш

и всичко си имам.

 

Обичам те, когато сме сами,

другите нищо не знаят...

до кръв как държим се и малко поне

със сълзи забавяме края.

От любов не боли, слънце,

аз съм щастлива -

ти тук ме правиш

най-истински жива.

В същото време се боря със всичко -

често си плача от нерви и викам,

а ти ме прегръщаш.

 

И всичко си имам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...