May 16, 2018, 10:44 PM

*

  Poetry » Love
902 2 0

Обичай ме, когато сме сами,

телевизора е пуснат,

а пък твоите очи

все намират мойте пусти.

Когато сме сред хора,

не помисляй да ме пуснеш -

тълпата ще ме сграбчи

преди да ме целунеш.

Стой до мен, че във война сме,

разстоянието води.

Ако пламъкът угасне,

ще съм сляпа за любов и

нищо няма да е ясно.

Обичай ме, когато съм отчаяна.

Говоря против нас, но

съм от гняв така замаяна.

 

Безпомощно

плача от нерви и викам,

а ти ме прегръщаш

и всичко си имам.

 

Обичам те, когато сме сами,

другите нищо не знаят...

до кръв как държим се и малко поне

със сълзи забавяме края.

От любов не боли, слънце,

аз съм щастлива -

ти тук ме правиш

най-истински жива.

В същото време се боря със всичко -

често си плача от нерви и викам,

а ти ме прегръщаш.

 

И всичко си имам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...