16.05.2018 г., 22:44 ч.

  Поезия » Любовна
710 2 0
Обичай ме, когато сме сами,
телевизора е пуснат,
а пък твоите очи
все намират мойте пусти.
Когато сме сред хора,
не помисляй да ме пуснеш -
тълпата ще ме сграбчи
преди да ме целунеш.
Стой до мен, че във война сме,
разстоянието води.
Ако пламъкът угасне,
ще съм сляпа за любов и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Предложения
  • Не вярвайте в безсрамника Април. Щурее много. Млад е. Невъздържан. Къде ли и с коя ли не е бил, ......
  • Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...
  • Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...

Още произведения »