* * *
774
0
1
4 зимини тристишия
* * *
Валял е сняг. На сутринта,
забравени отвън, столовете
са тапицирани във бяло. Седни!
* * *
Тихо снегът през нощта е натрупал.
Утрото среща лесът наранен:
стволи без клони – птици безкрили.
* * *
Нежни снежинки в локвите падат –
сякаш цветенца от цъфнали вишни.
Стигат водата, магията свършва.
* * *
От сняг бях Ева сътворил.
След мен незнайно кой кога добавил нещо.
Адам усмихнат ме посреща...
Живодар ДУШКОВ
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живодар Душков Todos los derechos reservados
