* * *
770
0
1
4 зимини тристишия
* * *
Валял е сняг. На сутринта,
забравени отвън, столовете
са тапицирани във бяло. Седни!
* * *
Тихо снегът през нощта е натрупал.
Утрото среща лесът наранен:
стволи без клони – птици безкрили.
* * *
Нежни снежинки в локвите падат –
сякаш цветенца от цъфнали вишни.
Стигат водата, магията свършва.
* * *
От сняг бях Ева сътворил.
След мен незнайно кой кога добавил нещо.
Адам усмихнат ме посреща...
Живодар ДУШКОВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живодар Душков Все права защищены
