4 зимини тристишия

*  *  *

Валял е сняг. На сутринта,

забравени отвън, столовете

са тапицирани във бяло. Седни!

*  *  *

Тихо снегът през нощта е натрупал.

Утрото среща лесът наранен:

стволи без клони – птици безкрили.

*  *  *

Нежни снежинки в локвите падат –

сякаш цветенца от цъфнали вишни.

Стигат водата, магията свършва.

*  *  *

От сняг бях Ева сътворил.

След мен незнайно кой кога добавил нещо.

Адам усмихнат ме посреща...

Живодар ДУШКОВ