* * *
771
0
1
4 зимини тристишия
* * *
Валял е сняг. На сутринта,
забравени отвън, столовете
са тапицирани във бяло. Седни!
* * *
Тихо снегът през нощта е натрупал.
Утрото среща лесът наранен:
стволи без клони – птици безкрили.
* * *
Нежни снежинки в локвите падат –
сякаш цветенца от цъфнали вишни.
Стигат водата, магията свършва.
* * *
От сняг бях Ева сътворил.
След мен незнайно кой кога добавил нещо.
Адам усмихнат ме посреща...
Живодар ДУШКОВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
