Събудих се във зимно настроение,
измих очите си със студ,
сърцето си напълних с мразовито огорчение
и тръгнах аз по заскрежения си път.
Снегът се стопил, оголил мръсни кръпки,
аз крача по замръзналата кал
със бавни и неравни стъпки,
и към никого и нищо не изпитвам жал.
Вървя и нищо аз не виждам, хлъзгам се и падам,
дълго стоя на земята и не искам да ставам,
нека снегът завали и затрупа ме в капан,
нека към мен също никой не изпитва жал. ...