29.01.2010 г., 22:18

* * *

723 0 0

Събудих се във зимно настроение,

измих очите си със студ,

сърцето си напълних с мразовито огорчение

и  тръгнах аз по заскрежения си път.

 

Снегът се стопил, оголил мръсни кръпки,

аз крача по замръзналата кал

със бавни и неравни стъпки,

и към  никого и нищо не изпитвам жал.

 

Вървя и нищо аз не виждам, хлъзгам се и падам,

дълго стоя на земята и не искам да ставам,

нека снегът завали и затрупа ме в капан,

нека към мен също никой не изпитва жал.

 

Нека замръзна, щом сърцето е ледено.

Нека белота ме покрие и остана завита,

като семенце, в нивата засадено,

за да чакам пролетта в земята скрита.

 

И дано я дочакам, а не изгния от скръб

и от любов нещастна покосена,

семенцето в мене да  остане живо,

за да бъда аз напролет съживена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Счетоводител Храбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...