29.01.2010 г., 22:18

* * *

724 0 0

Събудих се във зимно настроение,

измих очите си със студ,

сърцето си напълних с мразовито огорчение

и  тръгнах аз по заскрежения си път.

 

Снегът се стопил, оголил мръсни кръпки,

аз крача по замръзналата кал

със бавни и неравни стъпки,

и към  никого и нищо не изпитвам жал.

 

Вървя и нищо аз не виждам, хлъзгам се и падам,

дълго стоя на земята и не искам да ставам,

нека снегът завали и затрупа ме в капан,

нека към мен също никой не изпитва жал.

 

Нека замръзна, щом сърцето е ледено.

Нека белота ме покрие и остана завита,

като семенце, в нивата засадено,

за да чакам пролетта в земята скрита.

 

И дано я дочакам, а не изгния от скръб

и от любов нещастна покосена,

семенцето в мене да  остане живо,

за да бъда аз напролет съживена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Счетоводител Храбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...