21 feb 2008, 21:30

* * * 

  Poesía » Civil
636 1 1
Годините безспир край нас летят,
за да се завърнат с бъдещето на децата.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри, по-богати.

А всеки ден чертае хиляди съдби
и всеки ден умират и се раждат хора.
Те сутрин гонят своите надежди,
понесли грижата за бъдния си ден,

за да се върнат вечер уморени в къщи,
а там ги чака топлина и радост:
децата си със обич да целунат
и лека нощ с целувка да им кажат.

© Василена Т Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • звучи добре,де да беше навсякъде така...Поздрав!
Propuestas
: ??:??