21 февр. 2008 г., 21:30

* * *

803 1 1
Годините безспир край нас летят,
за да се завърнат с бъдещето на децата.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри, по-богати.

А всеки ден чертае хиляди съдби
и всеки ден умират и се раждат хора.
Те сутрин гонят своите надежди,
понесли грижата за бъдния си ден,

за да се върнат вечер уморени в къщи,
а там ги чака топлина и радост:
децата си със обич да целунат
и лека нощ с целувка да им кажат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • звучи добре,де да беше навсякъде така...Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....