21.02.2008 г., 21:30

* * *

796 1 1
Годините безспир край нас летят,
за да се завърнат с бъдещето на децата.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри, по-богати.

А всеки ден чертае хиляди съдби
и всеки ден умират и се раждат хора.
Те сутрин гонят своите надежди,
понесли грижата за бъдния си ден,

за да се върнат вечер уморени в къщи,
а там ги чака топлина и радост:
децата си със обич да целунат
и лека нощ с целувка да им кажат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • звучи добре,де да беше навсякъде така...Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...