Годините безспир край нас летят,
за да се завърнат с бъдещето на децата.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри, по-богати.
А всеки ден чертае хиляди съдби
и всеки ден умират и се раждат хора.
Те сутрин гонят своите надежди,
понесли грижата за бъдния си ден,
за да се върнат вечер уморени в къщи,
а там ги чака топлина и радост:
децата си със обич да целунат
и лека нощ с целувка да им кажат.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up