diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
20 oct 2017, 11:35

21 грама любов

1.5K 14 13

След тебе нищо няма да е същото
незнайно как живях и досега
със мене си отиде всичко – мъжкото
ридая повече от есенна мъгла.
И всичко ще намокря – да угние
в земята да потъне, сякаш никога
не ме е имало, за да открия
че щастието трае само мигове.
Научих се да бъда тишина
във ъгъла на своята надежда
на сянката си можех да крещя
за малкото, което ми отреждаш.
За цялата ехтяща самота
за мъчните сълзи без твоето рамо
какво ли означава любовта
щом болката е толкова голяма?
И някога ще си отида, празен
душата казват – двайсетина грама...
Сърцето ти щом бие безнаказано
не ти тежи. Носи́ за двама!...

 

... след тебе нищо няма да е хубаво
а как да зная, тъй неизживял?
Аз друго бих написал. Влюбено.
Такава обич само бих възпял!...

 

такава ти я давам...

 

Danny Diester
20.10.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Според проучванията на доктор Дънкан МакДувал, който измерва теглото на множество свои пациенти непосредствено преди и в момента на настъпването на смъртта, душата има собствена тежест. При всички тях той установява разлика в теглото от 21 грама. Смята се, че това е тежестта на човешката душа. Всички ние знаем колко може да тежи тя приживе... Стига да я имаш. В днешно време е рядко срещано явление...

 

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0