21 грама любов
След тебе нищо няма да е същото
незнайно как живях и досега
със мене си отиде всичко – мъжкото
ридая повече от есенна мъгла.
И всичко ще намокря – да угние
в земята да потъне, сякаш никога
не ме е имало, за да открия
че щастието трае само мигове.
Научих се да бъда тишина
във ъгъла на своята надежда
на сянката си можех да крещя
за малкото, което ми отреждаш.
За цялата ехтяща самота
за мъчните сълзи без твоето рамо
какво ли означава любовта
щом болката е толкова голяма?
И някога ще си отида, празен
душата казват – двайсетина грама...
Сърцето ти щом бие безнаказано
не ти тежи. Носи́ за двама!...
... след тебе нищо няма да е хубаво
а как да зная, тъй неизживял?
Аз друго бих написал. Влюбено.
Такава обич само бих възпял!...
такава ти я давам...
Danny Diester
20.10.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
