Oct 20, 2017, 11:35 AM

21 грама любов

Poetry » Love

1.5K 14 13

След тебе нищо няма да е същото
незнайно как живях и досега
със мене си отиде всичко – мъжкото
ридая повече от есенна мъгла.
И всичко ще намокря – да угние
в земята да потъне, сякаш никога
не ме е имало, за да открия
че щастието трае само мигове.
Научих се да бъда тишина
във ъгъла на своята надежда
на сянката си можех да крещя
за малкото, което ми отреждаш.
За цялата ехтяща самота
за мъчните сълзи без твоето рамо
какво ли означава любовта
щом болката е толкова голяма?
И някога ще си отида, празен
душата казват – двайсетина грама...
Сърцето ти щом бие безнаказано
не ти тежи. Носи́ за двама!...

... след тебе нищо няма да е хубаво
а как да зная, тъй неизживял?
Аз друго бих написал. Влюбено.
Такава обич само бих възпял!...

такава ти я давам...

Danny Diester
20.10.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Според проучванията на доктор Дънкан МакДувал, който измерва теглото на множество свои пациенти непосредствено преди и в момента на настъпването на смъртта, душата има собствена тежест. При всички тях той установява разлика в теглото от 21 грама. Смята се, че това е тежестта на човешката душа. Всички ние знаем колко може да тежи тя приживе... Стига да я имаш. В днешно време е рядко срещано явление...

Comments

Vedrin (Ясен Ведрин)

Няма нищо по-искрено от мъжката тъга! Красив стих, Дани!

2018-01-20T20:10:22+02:00
diesto (Данаил Антонов)

Отново, благодаря Веси!

2017-10-21T19:57:24+03:00
Веси_Еси (Еси)

"...Научих се да бъда тишина
във ъгъла на своята надежда
на сянката си можех да крещя
за малкото, което ми отреждаш..."
Страхотен стих, Дани! Поздравления!

2017-10-21T17:48:27+03:00
diesto (Данаил Антонов)

Благодаря, Силве!

2017-10-21T01:56:45+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Силна поезия, Дани!

2017-10-20T21:04:59+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0