23 jul 2009, 13:29

* * * 

  Poesía » Filosófica
512 0 12
В сърцето ми впи корени скръбта,
след всичките страдания в света.
Тъй благородния човек с кръв заплаща,
за своето достойнство плаща.
Нетърпелив и сам е бедният човек,
щом е затворен и не вижда изход лек.
И само Бог, небето да го слави,
от всичко може той да го избави.
По волята му и най-тежкият синджир
като по чудо пада и настъпва мир.
..........................................................................
Не отмъщавай ти на лош човек за раните, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??