23 jul 2009, 13:29

* * *

590 0 12

В сърцето ми впи корени скръбта,

след всичките страдания в света.

Тъй благородния човек с кръв заплаща,

за своето достойнство плаща.

Нетърпелив и сам е бедният човек,

щом е затворен и не вижда изход лек.

И само Бог, небето да го слави,

от всичко може той да го избави.

По волята му и най-тежкият синджир

като по чудо пада и настъпва мир.

..........................................................................

 

Не отмъщавай ти на лош човек за раните,

почакай, няма времето да го отмине.

Внимателно, не следвай пътя на тираните,

че планината над планина - ще се срине.

 

 

 

1986г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...