Jul 23, 2009, 1:29 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
510 0 12
В сърцето ми впи корени скръбта,
след всичките страдания в света.
Тъй благородния човек с кръв заплаща,
за своето достойнство плаща.
Нетърпелив и сам е бедният човек,
щом е затворен и не вижда изход лек.
И само Бог, небето да го слави,
от всичко може той да го избави.
По волята му и най-тежкият синджир
като по чудо пада и настъпва мир.
..........................................................................
Не отмъщавай ти на лош човек за раните, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Random works
: ??:??