23 июл. 2009 г., 13:29

* * *

588 0 12

В сърцето ми впи корени скръбта,

след всичките страдания в света.

Тъй благородния човек с кръв заплаща,

за своето достойнство плаща.

Нетърпелив и сам е бедният човек,

щом е затворен и не вижда изход лек.

И само Бог, небето да го слави,

от всичко може той да го избави.

По волята му и най-тежкият синджир

като по чудо пада и настъпва мир.

..........................................................................

 

Не отмъщавай ти на лош човек за раните,

почакай, няма времето да го отмине.

Внимателно, не следвай пътя на тираните,

че планината над планина - ще се срине.

 

 

 

1986г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...