* * *
В сърцето ми впи корени скръбта,
след всичките страдания в света.
Тъй благородния човек с кръв заплаща,
за своето достойнство плаща.
Нетърпелив и сам е бедният човек,
щом е затворен и не вижда изход лек.
И само Бог, небето да го слави,
от всичко може той да го избави.
По волята му и най-тежкият синджир
като по чудо пада и настъпва мир.
..........................................................................
Не отмъщавай ти на лош човек за раните,
почакай, няма времето да го отмине.
Внимателно, не следвай пътя на тираните,
че планината над планина - ще се срине.
1986г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сириус Надежда Всички права запазени
