23.07.2009 г., 13:29 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
451 0 12

В сърцето ми впи корени скръбта,

след всичките страдания в света.

Тъй благородния човек с кръв заплаща,

за своето достойнство плаща.

Нетърпелив и сам е бедният човек,

щом е затворен и не вижда изход лек.

И само Бог, небето да го слави,

от всичко може той да го избави.

По волята му и най-тежкият синджир

като по чудо пада и настъпва мир.

..........................................................................

 

Не отмъщавай ти на лош човек за раните,

почакай, няма времето да го отмине.

Внимателно, не следвай пътя на тираните,

че планината над планина - ще се срине.

 

 

 

1986г.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??