13 jul 2017, 10:36

* * *

1.1K 0 4

34

Обичах толкова момичета, но вече

по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.

Любов не значи само изживяване.

Съдба за двама ни жена ми я нарече.

 

35

Луната на небето е изгряла.

Над селския мегдан е кротко спряла,

а пък щурците в тази ясна нощ

свирят в нейна чест и за възхвала.

 

36

Докосваш ме нежно и ме милваш с очи,

а душата ми тръпне и във унес мълчи.

Всички думи изречени или страстни минути,

всички мигове истински – в две прекрасни очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...