13 jul 2017, 10:36

* * *

1.1K 0 4

34

Обичах толкова момичета, но вече

по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.

Любов не значи само изживяване.

Съдба за двама ни жена ми я нарече.

 

35

Луната на небето е изгряла.

Над селския мегдан е кротко спряла,

а пък щурците в тази ясна нощ

свирят в нейна чест и за възхвала.

 

36

Докосваш ме нежно и ме милваш с очи,

а душата ми тръпне и във унес мълчи.

Всички думи изречени или страстни минути,

всички мигове истински – в две прекрасни очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...