13 jul 2017, 10:36

* * *

1.1K 0 4

34

Обичах толкова момичета, но вече

по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.

Любов не значи само изживяване.

Съдба за двама ни жена ми я нарече.

 

35

Луната на небето е изгряла.

Над селския мегдан е кротко спряла,

а пък щурците в тази ясна нощ

свирят в нейна чест и за възхвала.

 

36

Докосваш ме нежно и ме милваш с очи,

а душата ми тръпне и във унес мълчи.

Всички думи изречени или страстни минути,

всички мигове истински – в две прекрасни очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...