* * *
34
Обичах толкова момичета, но вече
по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.
Любов не значи само изживяване.
Съдба за двама ни жена ми я нарече.
35
Луната на небето е изгряла.
Над селския мегдан е кротко спряла,
а пък щурците в тази ясна нощ
свирят в нейна чест и за възхвала.
36
Докосваш ме нежно и ме милваш с очи,
а душата ми тръпне и във унес мълчи.
Всички думи изречени или страстни минути,
всички мигове истински – в две прекрасни очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
Впрочем средната рубайя описва селска картина. Благодаря!
