34
Обичах толкова момичета, но вече
по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.
Любов не значи само изживяване.
Съдба за двама ни жена ми я нарече.
35
Луната на небето е изгряла.
Над селския мегдан е кротко спряла,
а пък щурците в тази ясна нощ
свирят в нейна чест и за възхвала.
36
Докосваш ме нежно и ме милваш с очи,
а душата ми тръпне и във унес мълчи.
Всички думи изречени или страстни минути,
всички мигове истински – в две прекрасни очи.
© Румен Ченков All rights reserved.
Впрочем средната рубайя описва селска картина. Благодаря!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
