34
Обичах толкова момичета, но вече
по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.
Любов не значи само изживяване.
Съдба за двама ни жена ми я нарече.
35
Луната на небето е изгряла.
Над селския мегдан е кротко спряла,
а пък щурците в тази ясна нощ
свирят в нейна чест и за възхвала.
36
Докосваш ме нежно и ме милваш с очи,
а душата ми тръпне и във унес мълчи.
Всички думи изречени или страстни минути,
всички мигове истински – в две прекрасни очи.
© Румен Ченков All rights reserved.
Впрочем средната рубайя описва селска картина. Благодаря!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
