13 июл. 2017 г., 10:36

* * *

1.1K 0 4

34

Обичах толкова момичета, но вече

по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.

Любов не значи само изживяване.

Съдба за двама ни жена ми я нарече.

 

35

Луната на небето е изгряла.

Над селския мегдан е кротко спряла,

а пък щурците в тази ясна нощ

свирят в нейна чест и за възхвала.

 

36

Докосваш ме нежно и ме милваш с очи,

а душата ми тръпне и във унес мълчи.

Всички думи изречени или страстни минути,

всички мигове истински – в две прекрасни очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...