Невъзможно е – зная добре,
но понякога ми се иска

да мога да връщам времето...

Щях да зная колко боли
сърцето ми,

наранено в раздялата...

Щях да предвидя

края на всяка връзка,

да се досетя за него

от самото начало

и да реша,

че трябва да спра,

за да остане

сърцето ми

цяло...

Времето обаче

неумолимо върви

само в единствена своя посока
и сърцето ми получава

болка

след

болка,

 рана

след

рана...

Докато

не се

в з р и в и !
 

Живодар Душков

януари 2021 г.