darko47 (Живодар Душков) darko47 (Живодар Душков)
4 168
16 feb 2021, 2:07

***

708 0 1

Невъзможно е – зная добре,
но понякога ми се иска

да мога да връщам времето...

 

Щях да зная колко боли
сърцето ми,

наранено в раздялата...

Щях да предвидя

края на всяка връзка,

да се досетя за него

от самото начало

и да реша,

че трябва да спра,

за да остане

сърцето ми

цяло...

 

Времето обаче

неумолимо върви

само в единствена своя посока
и сърцето ми получава

болка

след

болка,

 рана

след

рана...

Докато

не се

в з р и в и !
 

Живодар Душков

януари 2021 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0