Feb 16, 2021, 2:07 AM

***

  Poetry » Love
705 0 1

Невъзможно е – зная добре,
но понякога ми се иска

да мога да връщам времето...

 

Щях да зная колко боли
сърцето ми,

наранено в раздялата...

Щях да предвидя

края на всяка връзка,

да се досетя за него

от самото начало

и да реша,

че трябва да спра,

за да остане

сърцето ми

цяло...

 

Времето обаче

неумолимо върви

само в единствена своя посока
и сърцето ми получава

болка

след

болка,

 рана

след

рана...

Докато

не се

в з р и в и !
 

Живодар Душков

януари 2021 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...