***
704
0
1
Невъзможно е – зная добре,
но понякога ми се иска
да мога да връщам времето...
Щях да зная колко боли
сърцето ми,
наранено в раздялата...
Щях да предвидя
края на всяка връзка,
да се досетя за него
от самото начало
и да реша,
че трябва да спра,
за да остане
сърцето ми
цяло...
Времето обаче
неумолимо върви
само в единствена своя посока
и сърцето ми получава
болка
след
болка,
рана
след
рана...
Докато
не се
в з р и в и !
Живодар Душков
януари 2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
