darko47 (Живодар Душков)
4 168

16 февр. 2021 г., 02:07

***

Поэзия » Любовная

707 0 1

Невъзможно е – зная добре,
но понякога ми се иска

да мога да връщам времето...

Щях да зная колко боли
сърцето ми,

наранено в раздялата...

Щях да предвидя

края на всяка връзка,

да се досетя за него

от самото начало

и да реша,

че трябва да спра,

за да остане

сърцето ми

цяло...

Времето обаче

неумолимо върви

само в единствена своя посока
и сърцето ми получава

болка

след

болка,

рана

след

рана...

Докато

не се

в з р и в и !

Живодар Душков

януари 2021 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0