Миг, безвремие, отминали моменти,

Желания, мираж, неоправдани надежди...

Мечтите ми сякаш- измислици,

Нахлуват, грабят, обезсмислят дните ми.

Намерих смисъл в едно цветче,

Видях го, пред очите ми разцъфна,

Но жизнения сок му дало младостта

се свърши... боже, как болеше, щом издъхна!

Намерила в красотата смисъл да живея,

Пак тази мисъл ме споходи- нищета.

Видях красотата, а след нея въпроси -

Защо ми е? Щом някой си я взима след това.

Видях надежда в пожълтяла  книга,

Колко мъдрост бе излята върху лист хартия.

Това е моят свят, в него започвам от днес да живея,

Лишена от жизненост, няма кой, какво да ù отнема.

Отново се връщам, отново в началото

Открадна живота ми клечка кибрит.

Как ли желаех, надявах се искрено

Мъдростта да пребъде сред пушек и дим.

Книга на прах, а с нея умря мъдростта

И моята вяра, някъде с огъня - там

Развилня се, после разкъса, отмина,

Оставил ми спомен, а той разпилян.

Кого ли излъгах? Пак неживяното,

В заблуди съзрях, в заблуди погубих,

Това ли е пътят, това ли е смисълът

И защо да го търся, щом той не ми служи.

Но това, казват... било е призвание,

Намериш ли го, едва тогава щастлив

Ще заспиш под студена земя, но ще живееш,

Оставил след себе си смисъла жив.

И ето, отново в мен е надеждата,

А с нея любов ме нарече да вярвам.

Значи тук е началото и тук е магията,

Оттук ще започна основи да слагам.

А той е прекрасен, напомнящ зората,

Поставил начало на светлия ден.

Красота и мъдрост в плът е излята,

Изваян в детайли, той чакаше мен.

Как да опиша душата на мъж,

Нима с молив се рисува красивото,

Чистото, необятното, скрито, но пръскащо

Магия, копнеж, родени от нищото.

С колко любов замести упадъка,

Изгради ми отново уютния дом.

Той ме изправи и навярно е истина,

Че в сърцето му - мъжкото, лежеше герой.