10.10.2010 г., 12:15

* * *

680 0 0

Миг, безвремие, отминали моменти,

Желания, мираж, неоправдани надежди...

Мечтите ми сякаш- измислици,

Нахлуват, грабят, обезсмислят дните ми.

Намерих смисъл в едно цветче,

Видях го, пред очите ми разцъфна,

Но жизнения сок му дало младостта

се свърши... боже, как болеше, щом издъхна!

Намерила в красотата смисъл да живея,

Пак тази мисъл ме споходи- нищета.

Видях красотата, а след нея въпроси -

Защо ми е? Щом някой си я взима след това.

Видях надежда в пожълтяла  книга,

Колко мъдрост бе излята върху лист хартия.

Това е моят свят, в него започвам от днес да живея,

Лишена от жизненост, няма кой, какво да ù отнема.

Отново се връщам, отново в началото

Открадна живота ми клечка кибрит.

Как ли желаех, надявах се искрено

Мъдростта да пребъде сред пушек и дим.

Книга на прах, а с нея умря мъдростта

И моята вяра, някъде с огъня - там

Развилня се, после разкъса, отмина,

Оставил ми спомен, а той разпилян.

Кого ли излъгах? Пак неживяното,

В заблуди съзрях, в заблуди погубих,

Това ли е пътят, това ли е смисълът

И защо да го търся, щом той не ми служи.

Но това, казват... било е призвание,

Намериш ли го, едва тогава щастлив

Ще заспиш под студена земя, но ще живееш,

Оставил след себе си смисъла жив.

И ето, отново в мен е надеждата,

А с нея любов ме нарече да вярвам.

Значи тук е началото и тук е магията,

Оттук ще започна основи да слагам.

А той е прекрасен, напомнящ зората,

Поставил начало на светлия ден.

Красота и мъдрост в плът е излята,

Изваян в детайли, той чакаше мен.

Как да опиша душата на мъж,

Нима с молив се рисува красивото,

Чистото, необятното, скрито, но пръскащо

Магия, копнеж, родени от нищото.

С колко любов замести упадъка,

Изгради ми отново уютния дом.

Той ме изправи и навярно е истина,

Че в сърцето му - мъжкото, лежеше герой.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежанка Минчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...