26 юли 1794 година
На кръв и на терор ухае термидор.
В Париж вилнее чума, разбита е Вандея.
Нима ще ни убият? Нелепо е! Позор!
А Вие, обич моя, магия сте, Медея!
И гибелта на краля забравена почти е,
а плебесът ликува, изпълнен със злорадство,
но нека, voilà, за Вас, маркизо, пия
в мига на свобода, и равенство, и братство.
Vae victis, господа - законът на народа!
Това е свободата – изява в пълна мера!
Ни отдих, ни покой не знае ешафода,
летят главите, сякаш листа през вандемера.
Завесите да спуснем, маркизо. Портиера
пратете за шампанско. Телата ни в картина
фриволно да се слеят, дорде Робеспиер
дамоклево ни дебне със свойта гилотина.
И нека да беснее необуздан Конвента,
и нека ни осъжда на смърт за благородство.
Бъдете с мене Вие в последните моменти
и същността разкрийте на свойто превъзходство.
Порочна и развратна бъдете с мен, мадам,
дори да Ви се струва, че всичко е излишно.
Използвайте момента за сетна обич, знам,
че предстои ни скоро да бъдем при Всевишния.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
