На кръв и на терор ухае термидор.
В Париж вилнее чума, разбита е Вандея.
Нима ще ни убият? Нелепо е! Позор!
А Вие, обич моя, магия сте, Медея!
И гибелта на краля забравена почти е,
а плебесът ликува, изпълнен със злорадство,
но нека, voilà, за Вас, маркизо, пия
в мига на свобода, и равенство, и братство.
Vae victis, господа - законът на народа!
Това е свободата – изява в пълна мера!
Ни отдих, ни покой не знае ешафода,
летят главите, сякаш листа през вандемера. ...