26 юли 1794 година
На кръв и на терор ухае термидор.
В Париж вилнее чума, разбита е Вандея.
Нима ще ни убият? Нелепо е! Позор!
А Вие, обич моя, магия сте, Медея!
И гибелта на краля забравена почти е,
а плебесът ликува, изпълнен със злорадство,
но нека, voilà, за Вас, маркизо, пия
в мига на свобода, и равенство, и братство.
Vae victis, господа - законът на народа!
Това е свободата – изява в пълна мера!
Ни отдих, ни покой не знае ешафода,
летят главите, сякаш листа през вандемера.
Завесите да спуснем, маркизо. Портиера
пратете за шампанско. Телата ни в картина
фриволно да се слеят, дорде Робеспиер
дамоклево ни дебне със свойта гилотина.
И нека да беснее необуздан Конвента,
и нека ни осъжда на смърт за благородство.
Бъдете с мене Вие в последните моменти
и същността разкрийте на свойто превъзходство.
Порочна и развратна бъдете с мен, мадам,
дори да Ви се струва, че всичко е излишно.
Използвайте момента за сетна обич, знам,
че предстои ни скоро да бъдем при Всевишния.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
