.
По принцип, се връщам към тебе,
на думи,
на чувства, на погледи,
- мислени друми.
Навярно, е свършено,
няма начало,
ни дума, ни вярност,
ни бяло венчало.
Едва ли си спомняш страхът ми,
изцяло,
погълнат, напълно,
от моето тяло.
Избягах от теб, че не би оцеляло
сърцето,
да бие, едва,
на умряло.
И щом оцелях,
живея ли,
питам?
Копнея от устните, пак,
да опитам.
Те, връщат ме, сякаш,
към първата строфа.
Напълно абсурдно.
Почти катастрофа.
ЕлмазХ.25092020
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елмаз Todos los derechos reservados
