25 сент. 2020 г., 23:14

.

710 0 4

По принцип, се връщам към тебе,
на думи,
на чувства, на погледи, 
 - мислени друми.
Навярно, е свършено, 
няма начало,
ни дума, ни вярност, 
ни бяло венчало.
Едва ли си спомняш страхът ми,
изцяло,
погълнат, напълно, 
от моето тяло.
Избягах от теб, че не би оцеляло
сърцето,
да бие, едва, 
на умряло.
И щом оцелях, 
живея ли, 
питам?
Копнея от устните, пак,
да опитам.
Те, връщат ме, сякаш, 
към първата строфа.
Напълно абсурдно.
Почти катастрофа.

 

 

ЕлмазХ.25092020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмаз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...