Sep 25, 2020, 11:14 PM

  Poetry » Love
308 0 4

По принцип, се връщам към тебе,
на думи,
на чувства, на погледи, 
 - мислени друми.
Навярно, е свършено, 
няма начало,
ни дума, ни вярност, 
ни бяло венчало.
Едва ли си спомняш страхът ми,
изцяло,
погълнат, напълно, 
от моето тяло.
Избягах от теб, че не би оцеляло
сърцето,
да бие, едва, 
на умряло.
И щом оцелях, 
живея ли, 
питам?
Копнея от устните, пак,
да опитам.
Те, връщат ме, сякаш, 
към първата строфа.
Напълно абсурдно.
Почти катастрофа.

 

 

ЕлмазХ.25092020

© Елмаз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??