.
По принцип, се връщам към тебе,
на думи,
на чувства, на погледи,
- мислени друми.
Навярно, е свършено,
няма начало,
ни дума, ни вярност,
ни бяло венчало.
Едва ли си спомняш страхът ми,
изцяло,
погълнат, напълно,
от моето тяло.
Избягах от теб, че не би оцеляло
сърцето,
да бие, едва,
на умряло.
И щом оцелях,
живея ли,
питам?
Копнея от устните, пак,
да опитам.
Те, връщат ме, сякаш,
към първата строфа.
Напълно абсурдно.
Почти катастрофа.
ЕлмазХ.25092020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмаз Всички права запазени
