Avis (Павлина Соколова)
362 966
27 sept 2014, 21:53

27 

  Poesía
534 1 5

 

Последен ден в градината на рая.

Нахранена съм с думи пълни с яд.

Измита с леден душ. Да осъзная,

че този рай е всъщност черен ад.

А може би живяла съм в заблуда?

 И в слепота, в примамливо отричане...

Кога станах на дявола съпруга?

 Защо му казах грешното "Обичам те"?

 Как в този страшен сън се озовах?

Къде изчезна слънцето в очите ми?

Какъв е този черен, лепкав страх

 на прицел взел сърцето и мечтите ми?

Остана с мене само добротата

 (опазих я, със риск да полудея),

и светлата искрица във душата

 (искрица-смисъл за да оцелея).

 Сега стоя пред утрешния ден.

 И този миг на слабост е последен.

 От утре тази - другата във мен

ще помни само двадесет и седем.

 Денят, във който всъщност се почувствах

свободна - за да литна като птица

 над всяка болка и обида гнусна,

 денят във който малката искрица

превърна се във слънце! И показа

 най-верния и светъл път за мен!

А дяволът ли?

Не тая омраза.

Погребвам го във вчерашния ден!


 Павлина Соколова

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • харесах!
  • Чест и почмтания за прекрасния стих и за душата, която не таи омраза!
  • Написано не за мен, а като че ли си проникнала в душата ми и си я прочела,като разтворена книга!!!!!
  • Браво! Винаги имаме избор, нали!?
  • Моите най-искрени съчувствия, Павлина!
    Вече край , животът продължава...
    Аз те поздравявам за мъдрата творба и ти желая ведро настроение!
    Успехи и късмет!
Propuestas
: ??:??