27
Последен ден в градината на рая.
Нахранена съм с думи пълни с яд.
Измита с леден душ. Да осъзная,
че този рай е всъщност черен ад.
А може би живяла съм в заблуда?
И в слепота, в примамливо отричане...
Кога станах на дявола съпруга?
Защо му казах грешното "Обичам те"?
Как в този страшен сън се озовах?
Къде изчезна слънцето в очите ми?
Какъв е този черен, лепкав страх
на прицел взел сърцето и мечтите ми?
Остана с мене само добротата
(опазих я, със риск да полудея),
и светлата искрица във душата
(искрица-смисъл за да оцелея).
Сега стоя пред утрешния ден.
И този миг на слабост е последен.
От утре тази - другата във мен
ще помни само двадесет и седем.
Денят, във който всъщност се почувствах
свободна - за да литна като птица
над всяка болка и обида гнусна,
денят във който малката искрица
превърна се във слънце! И показа
най-верния и светъл път за мен!
А дяволът ли?
Не тая омраза.
Погребвам го във вчерашния ден!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
