№ 27

Poesía » Otra

835 1 2

Твърде рано е… няма даже седем.

Твърде късно е… да се променям

За теб или като част от клуб № 27

Меня се неусетно в личицето,

Може би в косата,

Но не заради теб, не заради средата.

Ще се променям още дълго, може би

Да скрия теб, да скрия самотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

И на автора му омръзва да го питат защо сменя цвета на косата си и кой е истинският? Ами няма истински, никой няма да има привилегията да го види! ;)

Comentarios

JoyDimitrova (Радост Димитрова)

Благодаря И аз се сещам често за него и за един обикновен човек, който си отиде на 27 Защо все на 27?

2018-01-28T14:50:59+02:00
rocker (Велин)

Радост, силен стих! Не се променяй. Забрави за клуб 27, там е моят любимец Кърт Кобейн... Точно около датата, на която си публикувала този стих, свирих една негова песен - Jesus, don't want me for a sunbeam...

2017-11-28T20:07:37+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0