19 нояб. 2017 г., 17:17

№ 27

833 1 2

Твърде рано е… няма даже седем.

Твърде късно е… да се променям

За теб или като част от клуб № 27

Меня се неусетно в личицето,

Може би в косата,

Но не заради теб, не заради средата.

Ще се променям още дълго, може би

Да скрия теб, да скрия самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Димитрова Все права защищены

И на автора му  омръзва да го питат защо сменя цвета на косата си и кой е истинският? Ами няма истински, никой няма да има привилегията да го види! ;)

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря И аз се сещам често за него и за един обикновен човек, който си отиде на 27 Защо все на 27?
  • Радост, силен стих! Не се променяй. Забрави за клуб 27, там е моят любимец Кърт Кобейн... Точно около датата, на която си публикувала този стих, свирих една негова песен - Jesus, don't want me for a sunbeam...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...