№ 27
Твърде рано е… няма даже седем.
Твърде късно е… да се променям
За теб или като част от клуб № 27
Меня се неусетно в личицето,
Може би в косата,
Но не заради теб, не заради средата.
Ще се променям още дълго, може би
Да скрия теб, да скрия самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Димитрова Всички права запазени
И аз се сещам често за него и за един обикновен човек, който си отиде на 27
Защо все на 27?