Nov 19, 2017, 5:17 PM

№ 27

  Poetry » Other
829 1 2

Твърде рано е… няма даже седем.

Твърде късно е… да се променям

За теб или като част от клуб № 27

Меня се неусетно в личицето,

Може би в косата,

Но не заради теб, не заради средата.

Ще се променям още дълго, може би

Да скрия теб, да скрия самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Димитрова All rights reserved.

И на автора му  омръзва да го питат защо сменя цвета на косата си и кой е истинският? Ами няма истински, никой няма да има привилегията да го види! ;)

Comments

Comments

  • Благодаря И аз се сещам често за него и за един обикновен човек, който си отиде на 27 Защо все на 27?
  • Радост, силен стих! Не се променяй. Забрави за клуб 27, там е моят любимец Кърт Кобейн... Точно около датата, на която си публикувала този стих, свирих една негова песен - Jesus, don't want me for a sunbeam...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...