№ 27

Poetry » Other

834 1 2

Твърде рано е… няма даже седем.

Твърде късно е… да се променям

За теб или като част от клуб № 27

Меня се неусетно в личицето,

Може би в косата,

Но не заради теб, не заради средата.

Ще се променям още дълго, може би

Да скрия теб, да скрия самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

И на автора му омръзва да го питат защо сменя цвета на косата си и кой е истинският? Ами няма истински, никой няма да има привилегията да го види! ;)

Comments

JoyDimitrova (Радост Димитрова)

Благодаря И аз се сещам често за него и за един обикновен човек, който си отиде на 27 Защо все на 27?

2018-01-28T14:50:59+02:00
rocker (Велин)

Радост, силен стих! Не се променяй. Забрави за клуб 27, там е моят любимец Кърт Кобейн... Точно около датата, на която си публикувала този стих, свирих една негова песен - Jesus, don't want me for a sunbeam...

2017-11-28T20:07:37+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0