Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
13 may 2020, 1:33  

Самуѝла 

  Poesía » Otra
506 1 5

Скръбен вопъл, майчин стон.

Звън тъжовен, звън незвáн.

Идат, идат храбри войни

пред Отеца си желан.

 

Сѝте слепи, слеповати,

само рЪце им горът.

Да докоснат Смуила,

в наша земля да умрът.

 

Он ги виде отдалеко,

свойте истински орли

и ги срещна рано дека

крепост с рéка се ломи.

 

И ги сграбчи сите, сите,

и ги бакна, и милува.

Дека носеха очите,

що Василий им дарува.

 

И се свлече пред крака им,

сЪрце царско не можа

да устѝска на смъртта

там пред охридска стена.

 

Те понесоха го възнак,

върху морни рамена!

И не виждаха, кръжаха

къмто българска стена.

 

Скръбен вопъл, майчин стон,

Самуила в бял саван.

Идат, идат векове мил'он,

си сме  брк'я на Балкан.

 

_______________________________________

 

Това стихотворение написах с мисълта,

че няма какво да делим с Република Северна Македония. Обратното, няма по - братя от нас. Цар Самуил е и на двата народа, затова нека му се преклоним!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Латинка, Георги!
  • Историята винаги учи,но наученото зависи от учениците.
  • Привет, Хари!
    Василий II се величаел като „Българоубиеца“.
    Историята не трябва да се преиначава! Такова е моето скромно мнение...
    Но е желателно да че да се обичаме като братя и сестри.

    https://bulgarianhistory.org/varyagite-profesonalnite-ubiici-na-vasilii-vtori/
    https://www.svobodnaevropa.bg/a/29815449.html

    Благословена вечер!
  • Благодаря, Лили! Благодаря!
  • Почит към историята, смелостта и достойнството! Браво!
Propuestas
: ??:??