Самуѝла
Скръбен вопъл, майчин стон.
Звън тъжовен, звън незвáн.
Идат, идат храбри войни
пред Отеца си желан.
Сѝте слепи, слеповати,
само рЪце им горът.
Да докоснат Смуила,
в наша земля да умрът.
Он ги виде отдалеко,
свойте истински орли
и ги срещна рано дека
крепост с рéка се ломи.
И ги сграбчи сите, сите,
и ги бакна, и милува.
Дека носеха очите,
що Василий им дарува.
И се свлече пред крака им,
сЪрце царско не можа
да устѝска на смъртта
там пред охридска стена.
Те понесоха го възнак,
върху морни рамена!
И не виждаха, кръжаха
къмто българска стена.
Скръбен вопъл, майчин стон,
Самуила в бял саван.
Идат, идат векове мил'он,
си сме брк'я на Балкан.
_______________________________________
Това стихотворение написах с мисълта,
че няма какво да делим с Република Северна Македония. Обратното, няма по - братя от нас. Цар Самуил е и на двата народа, затова нека му се преклоним!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
