6 oct 2010, 12:02

* * *

868 0 0

Отново слънцето изгря,

усмихна се над старите дървета,

изпрати нежната луна

и приказка вълшебна то зашепна.

И историята то започна,

приказка по-стара от света,

за любовта между принца снажен

и ратайска дъщеря.

Разказва слънцето горещо

и гледам с поглед замъглен,

момичето не се превърнало в принцеса,

нито принцът в ратай,

но за любовта си невъзможна

и двамата си слагат край.

И от век на век,

та чак до днес

историята неспирно се повтаря,

а слънцето, свидетел на това,

безброй истории разказа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...