Отново слънцето изгря,

усмихна се над старите дървета,

изпрати нежната луна

и приказка вълшебна то зашепна.

И историята то започна,

приказка по-стара от света,

за любовта между принца снажен

и ратайска дъщеря.

Разказва слънцето горещо

и гледам с поглед замъглен,

момичето не се превърнало в принцеса,

нито принцът в ратай,

но за любовта си невъзможна

и двамата си слагат край.

И от век на век,

та чак до днес

историята неспирно се повтаря,

а слънцето, свидетел на това,

безброй истории разказа.