6.10.2010 г., 12:02

* * *

872 0 0

Отново слънцето изгря,

усмихна се над старите дървета,

изпрати нежната луна

и приказка вълшебна то зашепна.

И историята то започна,

приказка по-стара от света,

за любовта между принца снажен

и ратайска дъщеря.

Разказва слънцето горещо

и гледам с поглед замъглен,

момичето не се превърнало в принцеса,

нито принцът в ратай,

но за любовта си невъзможна

и двамата си слагат край.

И от век на век,

та чак до днес

историята неспирно се повтаря,

а слънцето, свидетел на това,

безброй истории разказа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...