Oct 6, 2010, 12:02 PM

* * *

  Poetry » Love
873 0 0

Отново слънцето изгря,

усмихна се над старите дървета,

изпрати нежната луна

и приказка вълшебна то зашепна.

И историята то започна,

приказка по-стара от света,

за любовта между принца снажен

и ратайска дъщеря.

Разказва слънцето горещо

и гледам с поглед замъглен,

момичето не се превърнало в принцеса,

нито принцът в ратай,

но за любовта си невъзможна

и двамата си слагат край.

И от век на век,

та чак до днес

историята неспирно се повтаря,

а слънцето, свидетел на това,

безброй истории разказа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...