6 окт. 2010 г., 12:02

* * *

870 0 0

Отново слънцето изгря,

усмихна се над старите дървета,

изпрати нежната луна

и приказка вълшебна то зашепна.

И историята то започна,

приказка по-стара от света,

за любовта между принца снажен

и ратайска дъщеря.

Разказва слънцето горещо

и гледам с поглед замъглен,

момичето не се превърнало в принцеса,

нито принцът в ратай,

но за любовта си невъзможна

и двамата си слагат край.

И от век на век,

та чак до днес

историята неспирно се повтаря,

а слънцето, свидетел на това,

безброй истории разказа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...