Напуканите устни,
отпиват
капки памет.
Не се наситиха
мечтите
да грабят,
падащи сълзи.
Безумни,
събаряме
измислените кули
обич.
Като вик,
тихо пламъче
в схлупените ни ръце,
топли
нова вечност.
© Атанас Ганев Todos los derechos reservados
мечтите
да грабят,
падащи сълзи.