26.01.2012 г., 13:19 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
644 0 3

Напуканите устни,

отпиват

капки памет.

Не се наситиха

мечтите

да грабят,

падащи сълзи.

Безумни,

събаряме

измислените кули

обич.

Като вик,

тихо пламъче

в схлупените ни ръце,

топли

нова вечност.

 

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??